Проучване за несъстоятелността в ЦИЕ 2024

През 2023 г. фирмените несъстоятелности в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) продължиха тенденцията си на растеж, която беше започната през 2020 г. Докато бизнесът изпита намалени неблагоприятни ефекти от пандемията Covid-19 както през 2020 г., така и през 2021 г. благодарение на широкомащабни мерки за подкрепа, следващите няколко години донесоха още по-предизвикателна среда, след като правителствата постепенно прекратиха по-голямата част от тази подкрепа. Напомняме, че споменатата подкрепа включваше мораториуми върху молбите за несъстоятелност, както и различни мерки за смекчаване на въздействието на пандемията върху състоянието на ликвидност на компаниите, за да ги спаси от фалити. Наред с другите мерки те включват освобождаване от данъци и отсрочки, както и социалноосигурителни вноски, схеми за отпуск, заеми, субсидии и друга финансова помощ, гаранции, допълнителни заплати на служителите и улесняване и опростяване на различни административни процедури. Но не само спецификата в света на бизнеса, но и макроикономиката предизвика по-нататъшен ръст на фирмените несъстоятелности. Докато пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна доведе до скок на цените на енергийните суровини, смущения във веригите за доставки и непосредствено отрицателно въздействие върху страните от ЦИЕ поради географската им близост до двете страни, икономиките в региона се оказаха относително устойчиви. Независимо от това, подобно въздействие продължи да набира скорост и накрая нанесе опустошителен удар върху икономическото представяне на ЦИЕ през 2023 г. Наистина, средният растеж на БВП на региона спадна от 4,0% през 2022 г. до само 0,5% през 2023 г., т.е. най-ниският процент през този век с с изключение на рецесиите по време на световната финансова криза (2009 г.) и пандемията Covid-19 (2020 г.). Освен това няколко държави, включително Чехия, Естония, Унгария, Латвия и Литва, регистрират отрицателни темпове на растеж през 2023 г.

Икономическият спад беше причинен както от външни, така и от вътрешни фактори. Основните търговски партньори на региона на ЦИЕ (т.е. западноевропейските икономики) изпаднаха в забавяне или дори рецесия, докато динамиката на световната търговия се оказа по-малко обещаваща, което засегна износа от ЦИЕ. Вътрешната икономика пострада от скока на инфлацията, която достигна най-високите нива от десетилетия през първите месеци на 2023 г. В същото време централните банки реагираха незабавно на ускорените цени, като затегнаха своята парична политика. Високите лихвени проценти започнаха да ограничават инфлацията, но това също ограничи икономическата активност. В същото време компаниите страдаха не само от високите разходи за производствени ресурси, но и от продължаващия свит пазар на труда с недостиг на работна ръка и натиска върху растежа на заплатите. Този натиск се дължи не само на трудностите при запълване на свободните позиции, но и на нарастващите цени в редица категории стоки и услуги. За разлика от 2021 г. и 2022 г., когато икономическата и бизнес ситуация улесниха нарастването на оборота и печалбите на компаниите, това не можа да продължи през цялата миналата година. В резултат на това предприятията изпитаха забавени ефекти от предишни мерки за подпомагане, които постепенно бяха премахнати, което доведе до икономическо свиване и допълнителни несъстоятелности през 2023 г.

Общият брой на производствата по несъстоятелност в страните от ЦИЕ, обхванати от нашия анализ, се е увеличил от 36 208 през 2022 г. на 50 199 през 2023 г., което се равнява на увеличение от 38,6%. Това отбеляза поредната година на двуцифрен ръст на производствата, като динамиката достигна 39,2% през 2022 г.

ИЗТЕГЛЕТЕ ПЪЛНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ОТ ТУК.