Wansquare попита група от икономисти и бизнес лидери за техните прогнози за 2023 г. Ето какво каза нашият главен икономист Жан-Кристоф Кафе.
Каква е Вашата перспектива за глобалната икономика? Разработвали ли сте няколко сценария в зависимост как се развива войната в Украйна?
Последствията от войната в Украйна са тежки и трайни. Те обаче отнеха повече време от първоначално очакваното, оказвайки въздействие върху глобалния икономически растеж, въпреки ускоряването на инфлацията, причинено от рязкото покачване на цените на суровините, особено на енергията. С изключение на Китай, следователно 2022 г. ще бъде много по-добра година, отколкото се опасявахме в дните след нахлуването в Украйна. Има три основни причини за това несъответствие, ако не в прогнозите, то поне във времето на очакваните ефекти от конфликта: възстановяването след пандемията, което все още е в сила, и бързото повторно отваряне на много икономики след вълната Omicron; непрекъснатото отслабване, оттогава на смущенията в глобалните вериги за стойност, въпреки китайските ограничения през второто тримесечие; и силното спестяване на средства, особено при домакинства - с резервите, натрупани по време на пандемията, действащи като буфер.
Спешните мерки, предприети за справяне с енергийната криза, особено в Европа, също изиграха своята роля за запазване на активността и до известна степен на социалната стабилност. Но всички тези елементи не могат да действат вечно и перспективите за 2023 г. са меко казано мрачни, независимо от развитието на конфликта в Украйна. Очакваме глобалният растеж да бъде под 2% през следващата година, в сравнение със средно над 3,0% през последните десет години.
Неизбежна ли е рецесията в европа през следните месеци?отнася ли се това и за Франция?
Рецесия в Европа в началото на годината изглежда напълно възможна, ако не и много вероятна. Всъщност вероятно вече сме в рецесия, съдейки по последните налични статистики и наскоро публикуваните водещи индикатори. Въпреки това, трябва да избягваме рязко свиване на активността, като растежът е само леко отрицателен през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. Накратко, най-лошият сценарий на тежка рецесия поради недостиг на физическа енергия е избегнат благодарение на масовите покупки на втечнен природен газ (LNG) през цялата година и особено високите температури през есента. Това позволи на Европа да влезе в зимата с големи запаси от природен газ и да види как перспективите й се подобряват в много краткосрочен план. Същото важи и за Франция, която би трябвало да бъде относително по-малко засегната от по-големите си съседи, ако ситуацията се влоши по-рязко, поради по-малката й зависимост от природния газ, от една страна, и по-ограничената й индустриална база, от друга.
Трябва ли да се притесняваме от разделянето между САЩ и Еврозоната?
В краткосрочен план, т.е. в хоризонт от 9-12 месеца, не можем наистина да говорим за отделяне на САЩ от Еврозоната. И двете икономики наистина ще се забавят значително и едновременно. Не може да се изключи рецесия и в Съединените щати, въпреки че очакваме растежът да бъде значително по-висок от този в Еврозоната през цялата 2023 г. В по-дългосрочен план обаче трябва да сме загрижени за отделянето на двете валутни зони за всички причини, които съществуваха преди настоящата криза и които остават (демография, иновации, производителност и т.н.), към които сега трябва да добавим диференциал, който по принцип е устойчив по отношение на цените на енергията и дори достъпа до ресурси. Ако властите от двете страни на Атлантика не се заемат с проблема, това отделяне ще има огромни последици върху глобалните (гео)политически, икономически и финансови баланси..
Притеснявате ли се от забавянето на китайската икономика?
Една от основните несигурности за 2023 г. се отнася до китайската макроикономика. Консенсусното виждане, към което се присъединяваме повече по предположения, отколкото по чисто убеждение, е, че икономиката на Китай ще се възстанови силно, след като настоящият бум приключи. Но предизвикателствата пред китайската икономика са много, не на последно място от които в краткосрочен план е кризата в сектора на недвижимите имоти - която няма да бъде решена с мерките, обявени наскоро от властите. Това, което ме притеснява повече, е сценарият за силен китайски отскок през втората половина на годината, тъй като това значително би усложнило възстановяването на европейските запаси от природен газ. Нека не забравяме, че това беше много по-лесно тази година поради спад с около една четвърт в китайските покупки на LNG. Едно е да се изградят терминали за регазификация в Европа, но е съвсем друго да се пуснат нови мощности за втечняване: при такъв сценарий, тези, които ще бъдат пуснати в експлоатация през 2023 г., очевидно няма да бъдат достатъчни, за да отговорят на цялото търсене...
Премина ли пикът на настоящата инфлация, от където и да произтича тя (суровини, недостиг на суровини и матеиали, увеличаване на заплати)?
Инфлацията достигна своя връх в САЩ, където вече спада от няколко месеца. Същото е вероятно да се отнася и за Европа, където инфлацията се очаква да спадне значително през първата половина на годината поради прости сметки – гвано поради основни ефекти върху енергията. И накрая, както обикновено, ситуацията е по-сложна в развиващите се страни.
Въпросът сега не е дали инфлацията ще падне, а докъде. Като се изключат енергията и пресните храни, т. нар. базова инфлация не намалява или то ако, то това е съвсем слабо. Като се има предвид развитието на заплатите – честно казано отрицателно в реално изражение – и забавянето на производителността, има малък шанс инфлацията да се върне към нормалните си нива си до края на 2023 г. Освен ако, разбира се, световната икономика не изпадне в рецесия и цените на суровините паднат с нея, което не е основният ни сценарий. Напротив, вместо това можем да видим възстановяване на инфлацията през втората половина на годината със значителни последици за провеждането на паричната политика.
Какво влияние ще имат паричните политики на централните банки върху реалната икономика и финансовите пазари през 2023 г.?
Изоставането в предаването на паричната политика към реалната икономика е такова, че ефектите от затягането през 2022 г. все още не са видими в по-голямата си част. Поради тази причина, Централните банки със сигурност ще направят пауза през следващата година или значително ще забавят темпото на затягане на паричната политика, което е безпрецедентно от над 40 години. Това не означава, че те ще останат бездействащи и/или че няма да имат влияние нито върху реалната икономика, нито върху финансовите пазари, а че тяхното въздействие върху първите е функция на това, което вече са направили, докато върху вторите ще зависи от това, което правят - и следователно от развитието на инфлацията.
