Производственият свръхкапацитет не е ново явление в Китай, но този път засяга по-голям брой продукти. Това разнообразие прави свръхпредлагането по-трудно за контролиране и недостигът на вътрешния пазар ще трябва да бъде компенсиран с други средства. Открийте кои от тях ще бъдат най-засегнати в нашето проучване.
Свръхкапацитетът не е нов за Китай
Китай отдавна е свикнал с ориентиран към инвестиции модел на растеж, който е в основата на неговия звезден икономически подем през последните три десетилетия. Но също така прави икономиката податлива на дисбаланси между предлагането и търсенето, което води до повтарящи се епизоди на индустриален свръхкапацитет. Те могат да бъдат проследени до 90-те години на миналия век, когато ускорените пазарни реформи доведоха до пренасищане с трудоемки промишлени стоки. По-скорошен пример за това е ситуацията от 2014-2016 г., когато огромните инвестиционни стимули, последвали световната финансова криза, предизвикаха свръхпредлагане на строителни материали.
Въпреки че тази картинка не е нова, дисбалансите отново станаха очевидни след избухването на COVID-19, до голяма степен поради производствотствен стимул, насочен към намаляване на социалното взаимодействие. Но тъй като икономиката излезе от пандемията, потреблението на домакинствата не успя да нарасне достатъчно, за да устои на увеличението на производството. Всичко това - на фона на международната надпревара за зелен преход, производственият излишък на продукти на чисти технологии в Китай също се превърна в основна тема в световен мащаб, тъй като неговият свръхкапацитет може да бъде достатъчен, за да удвои износа на тези продукти.
Текущият свръхкапацитет е по-широко разпространен
На пръв поглед, степента на свръхкапацитет изглежда по-лека от последния сериозен такъв случай и е по-премерен чрез нивата на използване на промишления капацитет. Но този проблем може да се влоши, ако растежът на инвестициите в дълготраен капитал продължи да изпреварва този на производството, подчертавайки излишния капацитет, особено ако вътрешното търсене не поддържа темпото. Междувременно, рисковете от свръхпроизводства не са ограничени до конкретни сектори, а са очевидни в потребителските стоки, строителните материали, както и в машините и транспортното оборудване.
Съживяването на вътрешния пазар за усвояване на излишния капацитет изисква време
Правителствените мерки бяха предприети за регулиране на разширяването на капацитета чрез промишлена модернизация, като същевременно се стимулира търсенето, за да го поеме. Например, по-високи изисквания за качество са наложени върху производството на литиево-йонни батерии, слънчева енергия и циментов клинкер. Но е малко вероятно тези мерки да бъдат възпроизведени в широк кръг от сектори, тъй като това също вреди на краткосрочния икономически растеж.
По-устойчиво решение е да се стимулира търсенето, като неотдавнашната фискална подкрепа се измества повече към субсидиране на потреблението на стоки и съоръжения, отколкото към строителство. Но с доверието на потребителите близо до исторически ниски нива, икономиката не може да разчита само на вътрешното търсене и да издържи на хроничен свръхкапацитет. Защото това ще засили дефлационния натиск, ще засегне корпоративните печалби и ще попречи на разширяването на бизнеса.
Ерата на лесния достъп до експортните пазари изглежда избледнява
Исторически погледнато, износът е компенсирал недостига на вътрешното търсене. Но златните дни на свободната търговия - които позволиха на Китай да просперира - изглежда са отминали, тъй като търговските бариери нарастват, вероятно с още по-бързи темпове при второто президентство на Тръмп. Въпреки усилията на Китай да засили връзките си с глобалния Юг, много нововъзникващи нации също издигнаха търговски бариери, за да защитят вътрешните работни места и производителите. Индонезия, например, обмисля да наложи мита до 200% върху редица основни промишлени стоки, внасяни от Китай.
Повече изходящи инвестиции за търсене на печеливш резултат
Задълбочаващите се търговски търкания могат на свой ред да накарат китайските компании да инвестират директно в страните получатели, за да заобиколят подобни препятствия. Тази мярка може да бъде приветствана от някои търговски партньори, тъй като преките инвестиции биха могли да създадат работни места и да донесат технологии, като същевременно стимулират износа на китайски междинни стоки.
ASAN1 остава основната дестинация за китайски инвестиции през 2022-2023 г., докато Унгария е основният бенефициент в Европа, получавайки 4,5% от китайските ПЧИ. Въпреки това китайските инвестиции стават обект на все по-голям контрол от страна на правителствата в развитите страни, не на последно място от съображения за национална сигурност. В Европа, въпреки че контролът се засили, някои страни като Унгария, Полша и Италия продължават да приветстват подобни инвестиции, особено в сектора на електрическите превозни средства.
> Научете повече по темата като изтеглите пълното ни проучване (pdf 2MB)
1The Association of Southeast Asian Nations (ASEAN) comprises 10 member states. Created by Indonesia, Malaysia, Singapore, Thailand and the Philippines in 1967, it was joined by Brunei (1984), Vietnam (1995), Laos and Burma (1997) and finally Cambodia (1999).
