На 10 март държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви края на прегледа на програмата от Американската агенция за международно развитие (USAID). 83% от помощта е намалена и много африкански страни ще бъдат засегнати.
Субсахарска Африка: първата засегната от оттеглянето на САЩ
Субсахарска Африка е вторият в света бенефициент на USAID (след Украйна), като получава 40% от бюджета си през 2023 г.
През 2023 г. Сомалия, Централноафриканската република, Либерия, Малави и Мозамбик са петте държави в Субсахарска Африка, които са се възползвали най-много от помощта за развитие на USAID. За всички страни от Субсахарска Африка субсидиите от американската агенция са предназначени за различни сектори, които са от съществено значение за континента, с три основни приоритета: хуманитарна помощ (47%), здравеопазване (38%) и икономическо развитие (8%).
Data for the graph in .xls file
Внезапното прекъсване на програмите на USAID в Африка ще има значителни последици за континента във всички сфери на обществото. В областта на здравеопазването програмите на USAID са жизненоважни в борбата с регионалните пандемии, от ХИВ в Южна Африка до вируса Ебола в Уганда. Прекратяването на тези здравни програми би благоприятствало нарастването на тези смъртоносни болести за местното население.
След рекордната година на избори през 2024 г. краят на USAID ще отслаби демократичния процес в Африка. Вакуумът, оставен от американската агенция, може да бъде от полза за насилствени организации, които вероятно ще се възползват от преврати.
По отношение на мира и сигурността краят на USAID ще сигнализира за завръщането на въоръжения конфликт, засягащ цивилното население: джихадистката заплаха в Сомалия и разпространението на трафика на наркотици са злини, чието вредно влияние е забавено от действията на американската агенция.
„Америка на първо място“: лост за търговско и политическо влияние
Доналд Тръмп оправдава демонтирането на USAID с политиката си „Америка на първо място“, която има за цел да даде приоритет на преките национални интереси за сметка на стратегическите международни партньорства. Доктрината „Америка на първо място“ се прилага не само чрез разпадането на USAID, но и чрез потенциалното предоговаряне на стратегически споразумения с африканските страни. Преразглеждането на такива споразумения би позволило на администрацията на САЩ да получи търговски предимства, особено в минералната индустрия. Обявяването на реципрочни тарифи също може да бъде възможност за отстояване на американските интереси. Шест държави от Субсахарска Африка (Южна Африка, Нигерия, Гана, Нигер, Либерия и Того) изнасят значително за Съединените щати и биха били особено уязвими от реципрочни мита. Но този транзакционен подход рискува да компрометира американската стратегическа позиция в лицето на конкуренти като Китай.
Към преконфигуриране на регионалните баланси в полза на Китай
Всъщност, случаят с Южна Африка илюстрира този нов подход на Съединените щати в Африка. Явното отсъствие на държавния секретар Марко Рубио от срещата на министрите на Г-20 в Йоханесбург (19-20 февруари) беше силен дипломатически сигнал в контекста на нарастващо търговско и политическо напрежение. Спадът на американското влияние оставя пътя свободен за Китай: досега фокусиран върху експлоатацията на африканските минерални ресурси, Пекин вече може да се позиционира като алтернатива за икономическо развитие. Съобщението на Пекин за огромен ангажимент от 50 милиарда долара в кулоарите на срещата на върха Китай-Африка през септември 2024 г. вече свидетелства за тази промяна на парадигмата. Следователно китайската офанзива може да принуди администрацията на Тръмп да преоцени позицията си, с риск Съединените щати да загубят влиянието си на африканския континент в дългосрочен план.
