Изборите в Република Турция през май 2023 г. сигнализираха за основна промяна в турската икономическа политика, тъй като правителството прие по-стандартни и последователни мерки, за да сложи край на период, белязан от отрицателни лихвени проценти и значително обезценяване на лирата. Местните избори през март 2024 г. показаха следваща стъпка в тази стратегия – с по-строги финансови условия, насочени към стабилизиране на икономиката, ограничаване на инфлацията и укрепване на макроикономическите основи на страната.
Може ли турският износ да се възползва от рязкото обезценяване на лирата?
В средата на 2021 г. Турция стартира Турската икономическа програма (Turkish Economic Program - TEP) с цел стимулиране на производството, инвестициите, заетостта и износа. За да постигне тези цели, централната банка намали основния си процент от 19% на 8,5% между септември 2021 г. и май 2023 г. В резултат на това, турската лира се обезцени с почти 60% спрямо долара през този период, а инфлацията скочи от 19,3% през август 2021 г. до 85,5% през октомври 2022 г.
Въпреки първоначалните цели на TEP, обезценяването на лирата не оказа желания ефект върху текущата сметка. Между 2021 г. и 2023 г. турският износ е нараснал с 13,4% в номинално изражение, в сравнение с 33% за вноса, разширявайки търговския дефицит до 106 милиарда долара (9,5% от БВП) през 2023 г., с 60 милиарда долара повече от 2021 г. (46 милиарда долара, 6% от БВП).
Въздействие на отрицателните реални лихвени проценти върху компаниите
Периодът на отрицателни реални лихвени проценти позволи на турските компании да се възползват от евтини кредити, стимулирайки тяхната дейност, въпреки високата инфлация. Компаниите с високо капитализирано производство и ценова мощ са се възползвали особено от тази ситуация, благодарение на увеличените маржове и прехвърлянето на разходите върху потребителите.
Въпреки експлозията в разходите за производство и заплати (+270% в разходите за труд на единица продукция между 2021 г. и 2023 г.), средата с много ниски лихвени проценти позволи на компаниите да запазят своята рентабилност.
Последиците от една по-консервативна икономическа политика
Периодът на отрицателните реални лихвени проценти осигури на турските компании достъп до евтини кредити, което засили дейността им въпреки високата инфлация. Предприятията със значителен капитал и ценова мощ се възползваха особено от тази среда, тъй като имаха възможността да увеличат маржовете си и да прехвърлят разходите върху потребителите.
Въпреки значителното увеличение на разходите за производство и заплати (разходите за труд на единица продукция се повишиха с 270% между 2021 г. и 2023 г.), средата с много ниски лихвени проценти позволи на компаниите даподдържат своята рентабилност.
Последици от приемането на по-последователни икономически политики
От юни 2023 г. промяната в политиките беше белязано от увеличение на основния лихвен процент на Турската централна банка от 8,5% на 50% и повишаване на лихвените проценти по търговски заеми до 70%. Целта на тази мярка е да се ограничи вътрешното търсене, да се контролира инфлацията и да се стабилизира лирата.
Очаква се тази промяна да помогне за възстановяване на баланса на икономиката в средносрочен план. Прогнозите за 2024 г. показват растеж на реалния БВП от 3%, заедно с постепенно намаляване на инфлацията до 43% до края на годината. Дефицитът по текущата сметка, който намаля с 14 милиарда долара между първите тримесечия на 2023 г. и 2024 г., се очаква да продължи да се стеснява, като допълнително стабилизира икономиката.
Ако турските компании могат да се адаптират към тези нови финансови условия – да се възползват от възстановяването на външното търсене и да използват инициативи за регионално сътрудничество като проекта „Средният коридор“ (свързващ Европа и Азия през Кавказ и Каспийско море), може да се очаква устойчив и стабилен дългосрочен икономически растеж.
Изтеглете пълната публикация сега!
